четвъртък, 14 октомври 2010 г.

...защото си ми тайна


Познаваш само инициалите ми, но и те ти стигат, за да ме определиш. „Пътеводител за изгубване” – така ме наричаш. Защото те отнасям някъде. Ще ми се там, където си отнесен да е топло като юли. Като разходките, които правя с теб наум, вечер по софийските улици. Не само твоите мисли са в кръгово движение. Ето, пътувам, будя се и заспивам другаде, смея се на разговори, които не подозират за теб. И те крия от всички. Заравям те на самотен остров, някъде където достъп имат само ветровете ни. Имам нужда да си ми тайна. Защото, когато си тайна, наистина има усещане за повече. А усещането за повече е центрофуга, нали така ми каза? Обичам те като последното парченце шоколад, което всички се срамуват да изядат. Защото е неприлично да бъде изядено и нагло, да стои самичко, понеже е най-вкусното. Обичам те, защото вадиш елементи от моите най-болни фантазии и с присъщата ти артистична абстрактност, ги материализираш. „Дигитални пеперуди”. Без да сме свикнали да си говорим наживо, опознахме интонациите си в Скайп, после и смс-ите... Обичам те, защото ме желаеш И ФИЗИЧЕСКИ. Защото не те е страх да чуваш моето НЕ и знаеш как да ми вземеш ДА-то. Обичам те, защото си ми тайна. И то от онези, които не минават. Ще разказвам за теб под името на някой персонаж и историята винаги ще започва с думите:
„Всичко започна една юлска вечер, под софийските кестени.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар