неделя, 24 октомври 2010 г.

Нова тема за следващото ни събиране!


Новата ни тема се казва "Ами, ако". За всички недовършени история и тези, които биха могли да бъдат различни, ако можехме да върнем времето назад.
"Ами, ако не те бях срещнала - кой щеше да завива крушката в коридора, когато я гърмя за десети път този месец? Ами, ако не си бях изпуснала самолета, кой знае дали изобщо щяхме да се срещнем! Ако все пак бяхме останали заедно... Ако аз бях избрала филма онази вечер. Ти нямаше да се сетиш за някаква стара история и щеше да ме целуваш в колата си.... Ами, ако..." Сещате се какво имам предвид...
Разровете се в събитията от своя живот и свързаните с тях хора, за да си представим какво би било, ако беше различно. Опишете тези паралелни реалности и да видим какво ще се получи.
Ще се видим през декември! :)

kutiazaprikazki@abv.bg

10 неща, които обичам в теб


Обичам начина по който ме разбираш

И това, че понякога е доста грешно...

Обичам това, че ме анализираш

И това, че влизаш в главата ми небрежно...



Обичам да ме разсмиваш,

И дори щом караш ме да плача.

Обичам да ме разкриваш

Обичам даже и във теб палача



Обичам когато ме обсебваш

И мислите ти по вените ми текат

Обичам и да ме развеждаш

В предверията на твойте тайни.



Обичам навика ти да преувеличаваш

И това, че винаги си прав

Обичам и когато ми прощаваш

Обичам те - дори когато не!





Поздрави,

Е

Какво според теб значи ЛЮБОВ?



Група от професионалисти задали този въпрос на деца от 4 до 8 години: "Какво според теб значи ЛЮБОВ?" Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква:



Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека - 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били - 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл - 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси - 6 години

Любов е това, което те кара за се усмихваш, когато си тъжен.
Тери - 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари.
Дани - 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили - 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби - 7 години

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш.
Ника - 6 години

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден.
Ноил - 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи -6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди - 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер - 6 години
Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн - 5 години

Любов е, когато мама вижда татко - мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години

Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан - 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен - 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен - 7 години

Любов е, когато мама вижда татко, седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк - 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого "Обичам те", ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят.
Джесика - 8 години

И финалното.
Лео Бoскалия, писател и преподавател, разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете.
Победителят било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът отвърнал: "Нищо, само му помогнах да поплаче".

Mariyana Ruseva

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Нищо


Здравейте, аз съм любовно писмо и като такова звуча ту позитивно-усмихнато, ту изпълнено с гняв, негативизъм и сълзи. Такова ми е призванието. Ха! Няма да бягам от него!!! Малко съм глупаво като всеки влюбен до полуда и обичащ ("ужасяващо отчаян" да бъде изрично отбелязано) човек. Ден 11: Мен ме изпратиха на 18.09.2010 и, понеже звуча адски остро и строго заповедно, адресатът все още мълчи. Но да не навлизаме в по-болезнените дебри на авторовото съзнание. Та, звуча ето така:

От писмото

***

"Здравей. Реших по този начин да говоря. Да говоря сега. Да говоря с теб. Аз да говоря. Не ти. Ти не казвай нищо, нито сега, нито после, не очаквам това от теб. Знам ще има много въпроси, съмнения, учудване, изненада, страх, гняв, любопитство, или просто думи, много думи. Но не. Не искам да ги чувам. Не искам да ги знам. Не искам. Не. Само „слушай”, тоест чети. Само толкова. Най-напред, искам да кажа извинявай за всичко, което ще „чуеш” тук, а всъщност не искаш да знаеш, или чуваш. Знам го. Не искаш. По-лесно е да не го чуеш. Спокойствие. Да, и аз бих искала да мога това. Не питай, просто го знам. Така както знам всичко, без думи, без обяснения. Знам го. Но аз няма да избягам, ще кажа всичко, което искам да кажа и ще знам, че нищо не съм скрила, нито от себе си, нито от теб. И ще го кажа сега. Такава съм. Да. Това е моят начин. Това чувствам. И ето правя го. Напук на всичко. Напук на всички съвети, които чух и през тази една година и на тези, които останаха неизказани. Ще дам воля на мислите си, макар и само, за да мога да продължа напред със съзнанието, че не са останали скрити. Знам, че за това няма подходящо време, нито място, или настроение, нищо, а и едва ли някога бих била истински готова да говоря. Затова „говоря” по този начин. Да пиша е по-лесно. Да. Освен това го мога, да, мога го, не се страхувам от мислите си, думите са моята сила. И, да. Смелост. Да това е думата. Смелост. Нямам я и никога не съм я имала, нито преди, нито през тази една година, нито сега. Затова избирам този начин. И защото искам да ти го кажа от мига, в който те познавам и ще го кажа. Макар и по този начин, макар и само за да знам, че съм казала всичко, което тая в себе си. Изпитвам нещо повече от приятелски чувства към теб, да, така е, не знам какво е, нещо ново е, непознато, различно, може би. Не знам. Не си изненадан, знам. Силно е да. Естествено, че е силно. И не, не е моментно, знам го, то просто си е там от онзи, първи момент. Помниш ли. Аз да. Всичко, което съм търсила в един мъж, това си ти, всичко, за което мечтая, това си ти. Учуден си, нали, смаян, изненадан, изумен и още хиляди такива думи. Усмихни се. Не искам нищо от теб. Не очаквам нищо в замяна, знам, че не можеш да бъдеш с мен, защото имаш човек до себе си и си щастлив. И не искам да правиш нищо, което не искаш, само защото сега научаваш това, само искам да бъдеш щастлив, нищо повече. Щастлив. Да, правилно чуваш. Винаги съм го искала и винаги ще го искам. Бих била безкрайно щастлива, ако мога да те опозная по този, другия начин, но знам че е невъзможно. Знам го, да, и това знам. Изненадан ли си. Исках да научиш всичко това лично от мен, а не от някой друг. Да го знаеш, защото аз узрях да го споделя с теб. Само това. Да. И защото искам да приключа с тази история без да оставя нещо премълчано и скрито. Исках да знаеш, че значиш много за мен, не го забравяй. Не ми пиши, не казвай нищо, не прави нищо, което не искаш или не чувстваш. Нищо. Моля те. Нищо. Само го знай и не го забравяй. Никога. Съжалявам, ако съм те накарала да се чувстваш „тъпо” или „странно” или всякак, но това е моят начин да кажа всичко, което исках да кажа, така е по-лесно за мен. Да, слаба съм. И аз съм слаба понякога. Странно нали. Така е. И само така мога да затворя тази страница и да продължа напред. Да, да продължа напред. Това искам. Оставяйки всичко ясно и искрено, Като мен. Такава съм аз. Търпение. Благодаря ти, че беше достатъчно търпелив да го прочетеш. Сега то е твое. Това, което чувствам е твое, направи с него каквото поискаш, изтрий го, ако искаш го пази, скрий го, не знам. Ти решаваш. Но не казвай нищо, не прави нищо. Това са само думи. Думи. Те не променят теб или мен, или нас, или всичко останало. Нищо не прави. Да, това е последната ключова думичка. Нищо. Да, нищо. Моля те. Благодаря. "

Той е...


Мила ПКП,
ето моето определение за Любовта:
Експлозия!
Нехомогенна смес от обожание,
страх, гордост, желание да принадлежиш.
Най-прекрасната форма на егоизъм.

Когато обичаш създаваш изречения ей като това-
Той е най-своеволният облак от огнена енергия и страст, който някога е приемал формата на мъж.

С обич: Т.

Последни думи


Последни думи във прозрачен сън
Очите ти горещи останали са вън
Събуждам се и виждам - друга си... далече...
А си обещахме да е вечно
Обърнала си гръб, мечтаеш в другата посока
Ще те погледам още,
но не мисля да те хокам.
Ето, спирам! Край! Разбрах!
Любовта е чувство, само необременено
като къс изкуство от платно неопетнено
Дали за мен си: "Ти и Аз"
или "Тя и Той",
приключих и сега светът е мой.
Но сърцето ми твое...
До следващия сън.

Да обичаш най-добрия си приятел...


Да обичаш най-добрия си приятел... Неговата усмивка, неговата прегръдка, нежната целувка по бузата, начина по който се грижи да ти е топло. Начина, по който го убеждаваш, че си добре, въпреки че умираш от студ. Милите думи и невинните комплименти, когато си тъжна. Да обичаш най-добрия си приятел... и да изгаряш при вида на прятелката му. Целувки и думи, които никога няма да усетиш, любов, която никога няма да получиш. Да обичаш най-добрия си приятел е непоправима грешка!

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

***


Странно е как нещо, което си сигурен за потулено много надълбоко в съзнанието ти, изскача обратно с пълна сила, само след припомняне на няколко мига, които със сигурност обаче са безсмъртни и колкото и да бъдат повтаряни, няма да им се изтърка лентата, нито ще станат безцветни.
Ти си студен.Трябва да ти ги припомня и на теб.За да се стоплиш и да добиеш отново онази усмивка, която не може да се сбърка и която говори много повече от теб, защото ти понякога отказваш да говориш, със себе си дори.
Трябва да се сетиш за онези случайни срещи, когато не се познавахме, но се гледахме с любопитсво и свенливост. Трябва да се сетиш за всичките шеги, които си разменяхме как ще отидем на сладкарница и ще ме черпиш малка торта, просто ей така.И как отидохме наистина и ядохме торта докато пиехме бира.Или как ме излъга, че имаш среща там, където отивах аз, за да можеш да ме изпратиш.И после както всяко развитие трябва да се сетиш за безсъните нощи, многото пътища, които можехме да изберем, а не го правехме.Целувките ти през една зимна вечер, когато прозореца в бара беше счупен.И как това ме топлеше повече и от най-дебелото стъкло на прозорец, и от най-голямото одеало в света.Всичките пъти, в които трябваше да реша дали да дойда при теб, а не го решавах, а когато го правех - теб те нямаше и не искаше и да чуеш за мен.Не може да забравиш как висях полу-гола в зимен следобед на една спирка с торта в ръка и те умолявах да дойдеш да я вземеш, за да ти се извиня, но ти не дойде...
Когато се разхождахме и падах зад теб докато пресичах на зелено.А ти се обръщаше да провериш защо е толкова тихо зад теб и дали не съм избягала някъде, както постоянно си мислеше...Още седя на онази улица, чакайки да се обърнеш.Но вече е друг сезон, минават други хора, а аз седя сама.
Не може да си забравил черното куче,което вървеше с нас, нито колко мокра оставях тениската ти след всеки порой от сълзи.Или как червените ми коси те караха да мислиш неприлични неща, докато беше на работа, а аз тайно от другите се въртях около теб, уж случайно.Не може да си забравил Били Холидей, нито как когато ме ядосваше, а аз бях на път да избухна, ти изкарваше ръцете си от джобовете и размахваше нахално красивите си пръсти, защото веднъж ти бях казала, че те ме карат да изпадам в необяснимо умиление.Слуачйните докосвания, когато вече не бяхме заедно, това, което четях в теб под слабото осветление в бара.Знам, че помниш.Така както помниш едно пътуване във влак, когато се оказахме на една и съща гара по едно и също време и отказахме да пътуваме заедно, а после 3 часа всеки се чудеше дали да не отиде да намери другия. И не го направихме.
Не може да си забравил това и още хиляди моменти.Не може.Не може да си забравил мен.
Затова мислено сгъвам това писмо и го слагам във вълшебната кутия, тя ще го отнесе там, където му е мястото.А аз ще те обичам кротко, ще минавам през онази улица, където видяхме за 1-ви път черното куче и където се редят безброй светофари, ще чакам да минеш.Ако не ти, то поне нещо, което да ми напомни на теб и моментите, в които беше приказлив, беше себе си.
Чакам те.Не може да си забравил за срещата ни.

Един мъж се обяснява в любов



Никога не дочакваш края търпеливо, а директно започваш отзад напред, за да видиш какво ще стане с героите. Ти си отбрано блюдо със сладко-кисел привкус, вървиш много с вино. Очите ти сутрин са като две неуместни кехлибарени елипси, меко подпухнали, леко невиждащи. Ти си копринен чорап с жартиер- много красива, но съвсем непрактична. Безвкусните ти манджи и засукани метафори понякога присядат. Ти си ОMV с маслен кроасан, крехко незасищаща. Скокливите ти крачки заслужават най-високите ти токчета. Ти си Мерилин в Some like it hot, но без театъра. Чистиш къщата до блясък, Мr Proper е любимият ти мъж, ръцете ти са мънички работнички. Ти си френски филм с много секс и като бонус навсякъде си гладка. Смееш се диво, а не разбираш от хумора ми. Ти си Бенджамин Батън с младо лице, а душата е стара. Говориш, плачеш, обичаш ме, пееш. Ти си Алиса в колата ми, но не знаеш как да спреш да бъдеш винаги нея.

* * *


Любими мой,

Преди една година, бях на място за което винаги съм мечтала. Тази нощ го сънувах. Сънувах мечтата си. Толкова спокойна и щастлива се чувствах, сякаш съм родена там. Винаги съм си представяла, че ще живея точно на такова място, с някой който ме обича и ще бъда много, много щастлива. Сигурно раят изглежда така... Само, че друга отиде да живее с теб там.

Открадвал ли е някой,
някога мечтата ти?
Боли ужасно и задълго,
и не се прощава...

Св. Добрева

*Писмото си върви със снимката :)

Азбука на любовта



Ангел на изкушението, което те обладава…
Болка страстна, непрощаваща и сладко-тъжна…
Восъчна отливка на дъжда неуловим…
Гълъб, носещ послание от небесата…
Диамант на греха тайнствено нежен…
Еделвайс златист от дълбините на нощта…
Живот, напоен с аромата на забързаната вечност…
Зов за топлина, молба за помощ…
Искра от здрач и тъмнина, проблясваща в душата…
Йерархия на влудяващо неуловими чувства…
Кинжал, раняващ с гальовен плам…
Лудост- лек за уморения от моногамността разсъдък…
Мантия от черна светлина…
Невидима прегръдка на горчива сладост…
Отражение на Рая в земен Пъкъл…
Полъх на свобода в ежедневен затвор…
Рисунка от въглени, заслепяващо мътни…
Сълза от радост свята, но непозната…
Тирания на непоносимо щастие…
Усмивка на залеза, сбогуващ се с деня…
Феерия от звезден прах, придружена с лунна песен…
Хоризонт за мечтите, устремени към безкрайността…
Цел, която всеки има, макар и да не е планувал…
Черупка, криеща сърцето от ежедневието…
Шоколадов мус в сладкарницата на живота…
Щрих в несъществуваща картина на идеален свят…
Ъгъл, през който се пречупва сивотата на реалността…
Юда, разпръскваща из въздуха снежинки жар…
Ято от копнежи, страхове и вяра в невъзможността…

Kalina Hitsova

...защото си ми тайна


Познаваш само инициалите ми, но и те ти стигат, за да ме определиш. „Пътеводител за изгубване” – така ме наричаш. Защото те отнасям някъде. Ще ми се там, където си отнесен да е топло като юли. Като разходките, които правя с теб наум, вечер по софийските улици. Не само твоите мисли са в кръгово движение. Ето, пътувам, будя се и заспивам другаде, смея се на разговори, които не подозират за теб. И те крия от всички. Заравям те на самотен остров, някъде където достъп имат само ветровете ни. Имам нужда да си ми тайна. Защото, когато си тайна, наистина има усещане за повече. А усещането за повече е центрофуга, нали така ми каза? Обичам те като последното парченце шоколад, което всички се срамуват да изядат. Защото е неприлично да бъде изядено и нагло, да стои самичко, понеже е най-вкусното. Обичам те, защото вадиш елементи от моите най-болни фантазии и с присъщата ти артистична абстрактност, ги материализираш. „Дигитални пеперуди”. Без да сме свикнали да си говорим наживо, опознахме интонациите си в Скайп, после и смс-ите... Обичам те, защото ме желаеш И ФИЗИЧЕСКИ. Защото не те е страх да чуваш моето НЕ и знаеш как да ми вземеш ДА-то. Обичам те, защото си ми тайна. И то от онези, които не минават. Ще разказвам за теб под името на някой персонаж и историята винаги ще започва с думите:
„Всичко започна една юлска вечер, под софийските кестени.”

Понякога, когато обичаш...


Понякога, когато обичаш, не се обръщаш назад към колата, която те оставя. Тъмната улица прилича на последна самотна разходка, какъвто е живота в действителност. Ограничава се в импулсите на сутрешно скайп съобщение.
Искаш да бъда щастлива. Не можеш да искаш това от мен. Самият ти не си щастлив, затова ме провокираш да се ровя в себе си за причина, която отсъства. Не е и в теб, колкото и дълбок да се чувстваш. Това "Тук" няма насита. Така е създадено. Кофи с дупки, които не могат да бъдат напълнени, дори и с това, което се излива от нас. Не съм песимист, скептик, нихилист. Аз съм просто създател на собствената си Вселена. А тя ми казва, че когато обичаш, понякога не се обръщаш назад към колата, която те оставя в тъмната уличка, без да те изпрати с поглед.
Но, няма да забравя как откраднах устните ти на плажа, неразумно, спонтанно, абсолютно недопустимо. Как ти казах "обичам те", а на сутринта не можех да повярвам на смелостта си. Как ти пиша прощални писма, които не ти изпращам, защото просто не мога да те оставя. Как знам, че не сме един за друг, но въпреки това те търся със сърцето си, а не с очите и ума си...Прегаряй... Ако въжето е сламено. Изгори го.

Изключение



Здравей!
От няколко седмици си мисля за онзи филм „Ирония на съдбата”. За да бъда честна ще ти кажа, че и аз съм в същия филм. Мислех, че тези неща не се случват наистина. Само се пише и рядко се чете за тях. Ирония.
Намерих те. А после и себе си намерих. Най-сетне си бях вкъщи. До теб. Пред компютъра, телевизора, докато пишех смс-и. Но като във всеки филм... Ти пак замина. Този път те прогоних на другия край на света.
Аз понякога съм старомодна, затова пиша това писмо. Искам да ти кажа какво е любовта за мен.
Разбрах го най-сетне.
Любов е онзи човек, на когото най-искрено мога да кажа
„Ти си моето изключение”.

ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ...


Здравей, Гери!

Когато бях малка, дядо ми разказваше много интересни приказки, дълги приказки...
Тогава времената бяха други...
Сега хората са прекалено забързани, все нямат време. И приказките се съкратиха,
разказват се набързо - до края им или не се стига, или е забравен...
А време за любов почти не остава, затова мног хора не я познават ...което е жалко и тъжно.
...
Ето и моята

ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ...

9 (девет) години - от нощта,
в която за първи път
видях очите ти,
докоснах ръцете ти;
в която притихнала стоях
и те гледах, гледах, гледах...

9 (девет) години - от нощта,
в която за първи път
видя очите ми,
погали косите ми;
в която притихнал стоеше
и ме гледаше, гледаше, гледаше...

9 години - 3278 дни,
в които опознах душата ти,
стоплих сърцето ти,
споделих тъгата ти.
Притихнала стоях
и те гледах с обожание...

9 години - 3278 дни,
в които разголи душата ми,
разгада чувствата ми,
излекува раните ми.
Притихнал стоеше
и ме гледаше с обожание...


За 9 години те научих
да ме обичаш,
да ми вярваш,
да бъдеш по-смирен.
Притихнала стоя
и те гледам с обожаниие...

За 9 години ме научи
да те обичам,
да ти вярвам,
да не се страхувам.
Притихнал стоиш
и ме гледаш с обожание...

9 години взаимно си прощаваме
грешки, нападки, пиперливи фрази.
Заедно плачем, крещим си
и пак през сълзи се целуваме.
Притихнали стоим,
до болка се обичаме...

9 години се чакаме - срещаме,
9 години се срещаме - разминаваме,
9 години се разминаваме - опознаваме,
9 години се опознаваме - разделяме,
9 години се разделяме - търсим,
9 години се търсим - намираме,
9 години се намираме - събираме,
9 години се събираме - обичаме.
9 години се обичаме...

Притихнали стоим
и гледаме се с обожание...
Аз оглеждам се в теб,
а ти - в мен,
поглеждаме и в себе си.
И осъзнаваме, че сме отражение
на един и същи образ... Съвършен е!
Това е Любовта...
...или просто ние сме огледала...

Марияна Русева

P.S. Тази приказка е по действителен случай и наистина е без край...:)

Марияна Русева

***



Мога да злепоставя миналото
да го накарам да се изчерви,
подмокри
и усмихне.
Мога да го стисна, изцедя
полирам-как желаеш?

В тъмна охра, с Бунюел, розетка, фриз?
Русо, бляскаво...
Отчаяно по руски, лепкав всеки твой каприз
предвиждам, чакам знак
с вода и ягоди да се препъна в тъмната посока
на един единствен влак.

На подноса-цитати, цитадели, господа и Господиновите трели,
лепкавата нежност на поглеждането
смъртта на пътника,
Альона и танцорка в мрака.
Там съм. Чакай.

Какво е любовта?


До: Пощенската кутия за приказки
От: Гергана Василева
Относно: Какво е любовта?



Когато бърза морската вълна
да обладае шеметно брега,
и с един размах на силните крила,
птицата полита над нощта –
Това е любовта!

Когато нежна майчина ръка
явява се на бебето в съня,
а слънцето облива в светлина
скованата от студ земя –
Това е любовта!

Когато двама заедно са до смъртта
и две тела положат във пръстта.
Когато блян, надежда и борба
заключени са в мъжката сълза –
Това е любовта!

Когато песните спират ти дъха,
а пролетта събужда се с мечта,
Когато скрити в земните недра
бушуват соковете на света –
Това е любовта!




02.10.2010
София


П.П. Това е едно от писмата, които не успяхме да прочетем, но много, много харесваме! :)

Как от Медея стана Офелия?



Как от Медея стана Офелия?
Могъщата магьосница сега плете венче.
С помощ от демонолози с фалшиви дипломи?
Защото Медеите не са като Пенелопите и Ариадните, да чакат техния Язон да пусне белите платна, връщайки се с аргонавтите намерил и изгубил Златното руно. Но то, затова е "Златно руно" за да се добие и изгуби след това. За да има следващ търсещ и следваща чакаща го на брега. И отново, докато мита му избледнее и спомена за него остане само като безмислена легенда.

Писмата, които пишете на принца стигат не само до очите му- те драскат със стоманени пирони, стържат с децибелите на скакалци в период на размножение.
Демоните излязоха на свобода. Викайте екзорсист.

Преди да стана майка


Преди да стана майка спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна. Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа. Преди да стана майка, чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка "слънце" за прощъпулник. В 5 часа сутринта. Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак. Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни. Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит". До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен. Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите. Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна. Напълно контролирах разума и мислите си. Спях нощем. Имах време да сънувам. Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка. Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка. Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача. И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка. Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи. Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си. Не знаех, че целувката ми може да лекува. Преди да стана майка Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него. Да разказвам "трите прасета" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк. Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето. Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение. Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа. Не мислех, че мога да обичам толкова горещо. И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам. Преди да стана майка Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг. Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна. Преди да стана майка не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша. Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата. Прилошаваше ми при вида на кръв. Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко. Изпитвах ужас от варицелени пъпки. .........

Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!


П.П. Писмото открих във Фейсбук и не знам кой е автора му.