четвъртък, 14 октомври 2010 г.

***



Мога да злепоставя миналото
да го накарам да се изчерви,
подмокри
и усмихне.
Мога да го стисна, изцедя
полирам-как желаеш?

В тъмна охра, с Бунюел, розетка, фриз?
Русо, бляскаво...
Отчаяно по руски, лепкав всеки твой каприз
предвиждам, чакам знак
с вода и ягоди да се препъна в тъмната посока
на един единствен влак.

На подноса-цитати, цитадели, господа и Господиновите трели,
лепкавата нежност на поглеждането
смъртта на пътника,
Альона и танцорка в мрака.
Там съм. Чакай.

1 коментар: