
Здравей, Гери!
Когато бях малка, дядо ми разказваше много интересни приказки, дълги приказки...
Тогава времената бяха други...
Сега хората са прекалено забързани, все нямат време. И приказките се съкратиха,
разказват се набързо - до края им или не се стига, или е забравен...
А време за любов почти не остава, затова мног хора не я познават ...което е жалко и тъжно.
...
Ето и моята
ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ...
9 (девет) години - от нощта,
в която за първи път
видях очите ти,
докоснах ръцете ти;
в която притихнала стоях
и те гледах, гледах, гледах...
9 (девет) години - от нощта,
в която за първи път
видя очите ми,
погали косите ми;
в която притихнал стоеше
и ме гледаше, гледаше, гледаше...
9 години - 3278 дни,
в които опознах душата ти,
стоплих сърцето ти,
споделих тъгата ти.
Притихнала стоях
и те гледах с обожание...
9 години - 3278 дни,
в които разголи душата ми,
разгада чувствата ми,
излекува раните ми.
Притихнал стоеше
и ме гледаше с обожание...
За 9 години те научих
да ме обичаш,
да ми вярваш,
да бъдеш по-смирен.
Притихнала стоя
и те гледам с обожаниие...
За 9 години ме научи
да те обичам,
да ти вярвам,
да не се страхувам.
Притихнал стоиш
и ме гледаш с обожание...
9 години взаимно си прощаваме
грешки, нападки, пиперливи фрази.
Заедно плачем, крещим си
и пак през сълзи се целуваме.
Притихнали стоим,
до болка се обичаме...
9 години се чакаме - срещаме,
9 години се срещаме - разминаваме,
9 години се разминаваме - опознаваме,
9 години се опознаваме - разделяме,
9 години се разделяме - търсим,
9 години се търсим - намираме,
9 години се намираме - събираме,
9 години се събираме - обичаме.
9 години се обичаме...
Притихнали стоим
и гледаме се с обожание...
Аз оглеждам се в теб,
а ти - в мен,
поглеждаме и в себе си.
И осъзнаваме, че сме отражение
на един и същи образ... Съвършен е!
Това е Любовта...
...или просто ние сме огледала...
Марияна Русева
P.S. Тази приказка е по действителен случай и наистина е без край...:)
Марияна Русева
Няма коментари:
Публикуване на коментар