Нищо

Здравейте, аз съм любовно писмо и като такова звуча ту позитивно-усмихнато, ту изпълнено с гняв, негативизъм и сълзи. Такова ми е призванието. Ха! Няма да бягам от него!!! Малко съм глупаво като всеки влюбен до полуда и обичащ ("ужасяващо отчаян" да бъде изрично отбелязано) човек. Ден 11: Мен ме изпратиха на 18.09.2010 и, понеже звуча адски остро и строго заповедно, адресатът все още мълчи. Но да не навлизаме в по-болезнените дебри на авторовото съзнание. Та, звуча ето така:

От писмото

***

"Здравей. Реших по този начин да говоря. Да говоря сега. Да говоря с теб. Аз да говоря. Не ти. Ти не казвай нищо, нито сега, нито после, не очаквам това от теб. Знам ще има много въпроси, съмнения, учудване, изненада, страх, гняв, любопитство, или просто думи, много думи. Но не. Не искам да ги чувам. Не искам да ги знам. Не искам. Не. Само „слушай”, тоест чети. Само толкова. Най-напред, искам да кажа извинявай за всичко, което ще „чуеш” тук, а всъщност не искаш да знаеш, или чуваш. Знам го. Не искаш. По-лесно е да не го чуеш. Спокойствие. Да, и аз бих искала да мога това. Не питай, просто го знам. Така както знам всичко, без думи, без обяснения. Знам го. Но аз няма да избягам, ще кажа всичко, което искам да кажа и ще знам, че нищо не съм скрила, нито от себе си, нито от теб. И ще го кажа сега. Такава съм. Да. Това е моят начин. Това чувствам. И ето правя го. Напук на всичко. Напук на всички съвети, които чух и през тази една година и на тези, които останаха неизказани. Ще дам воля на мислите си, макар и само, за да мога да продължа напред със съзнанието, че не са останали скрити. Знам, че за това няма подходящо време, нито място, или настроение, нищо, а и едва ли някога бих била истински готова да говоря. Затова „говоря” по този начин. Да пиша е по-лесно. Да. Освен това го мога, да, мога го, не се страхувам от мислите си, думите са моята сила. И, да. Смелост. Да това е думата. Смелост. Нямам я и никога не съм я имала, нито преди, нито през тази една година, нито сега. Затова избирам този начин. И защото искам да ти го кажа от мига, в който те познавам и ще го кажа. Макар и по този начин, макар и само за да знам, че съм казала всичко, което тая в себе си. Изпитвам нещо повече от приятелски чувства към теб, да, така е, не знам какво е, нещо ново е, непознато, различно, може би. Не знам. Не си изненадан, знам. Силно е да. Естествено, че е силно. И не, не е моментно, знам го, то просто си е там от онзи, първи момент. Помниш ли. Аз да. Всичко, което съм търсила в един мъж, това си ти, всичко, за което мечтая, това си ти. Учуден си, нали, смаян, изненадан, изумен и още хиляди такива думи. Усмихни се. Не искам нищо от теб. Не очаквам нищо в замяна, знам, че не можеш да бъдеш с мен, защото имаш човек до себе си и си щастлив. И не искам да правиш нищо, което не искаш, само защото сега научаваш това, само искам да бъдеш щастлив, нищо повече. Щастлив. Да, правилно чуваш. Винаги съм го искала и винаги ще го искам. Бих била безкрайно щастлива, ако мога да те опозная по този, другия начин, но знам че е невъзможно. Знам го, да, и това знам. Изненадан ли си. Исках да научиш всичко това лично от мен, а не от някой друг. Да го знаеш, защото аз узрях да го споделя с теб. Само това. Да. И защото искам да приключа с тази история без да оставя нещо премълчано и скрито. Исках да знаеш, че значиш много за мен, не го забравяй. Не ми пиши, не казвай нищо, не прави нищо, което не искаш или не чувстваш. Нищо. Моля те. Нищо. Само го знай и не го забравяй. Никога. Съжалявам, ако съм те накарала да се чувстваш „тъпо” или „странно” или всякак, но това е моят начин да кажа всичко, което исках да кажа, така е по-лесно за мен. Да, слаба съм. И аз съм слаба понякога. Странно нали. Така е. И само така мога да затворя тази страница и да продължа напред. Да, да продължа напред. Това искам. Оставяйки всичко ясно и искрено, Като мен. Такава съм аз. Търпение. Благодаря ти, че беше достатъчно търпелив да го прочетеш. Сега то е твое. Това, което чувствам е твое, направи с него каквото поискаш, изтрий го, ако искаш го пази, скрий го, не знам. Ти решаваш. Но не казвай нищо, не прави нищо. Това са само думи. Думи. Те не променят теб или мен, или нас, или всичко останало. Нищо не прави. Да, това е последната ключова думичка. Нищо. Да, нищо. Моля те. Благодаря. "